• +359 2 988 68 90  
    • БГ
    • EN

     

    You are here

    И жилищни комплекси в София ще стават недвижима ценност

    Дата: 
    08.10.2021
    Категория: 
    Имотен пазар

    Сгради в София, строени след 1944 г., са включени в списък за получаване на статут на недвижима културна ценност (паметник на културата). Сред избраните са резиденция "Бояна", сградата на външно министерство, хотел "Родина", НДК, ж.к. "Яворов", ж.к. "Заимов", "Зона Б-5", жилищни сгради на ул. "Солунска" и на ул. "Кораб планина", детска градина, училище...(пълният списък е в края на текста). През този месец списъкът ще бъде представен на гилдията на архитектите, а след това Столичната община ще го внесе в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).

    В проекта, иницииран от столичното предприятие "Софияплан" и изготвен от преподаватели от УАСГ, са идентифицирани около 100 обекта. Авторите са селектирали къс списък от 22 като най-важни и рискови за опазване. Те са подбрани на база "ясни и международно признати критерии за недвижима културна ценност".

    "В България архитектурата на модернизма и всичките му разклонения са проявени през втората половина на ХХ век. Това са огромните модернизационни усилия на архитектурата да промени средата. В резултат 80 на сто от средата, в която живеем сега, е построена тогава", очерта обхвата на проекта арх. Анета Василева от катедра "История и теория на архитектурата" на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Заедно с арх. Емилия Кълова са проучили над 100-те сгради.

    По какви критерии са избрани сградите за опазване

    "В Закона за културното наследство нямаше опция да се разглежда периода след 1944 г. С промени в закона от 2009 г. това стана възможно и "Софияплан" възложи на УАСГ да изготви списък на най-ярките примери на българската архитектура от втората половина на ХХ век, които да бъдат защитени", обясни Даяна Николова от "Софияплан". Общинското предприятие инициира изготвянето на проекта, наречен "Ново архитектурно наследство".

    Първият критерий е "Свързаност" между отделните нива. За българската архитектура от този период е характерно свързването от общото - урбанистичното, през архитектурното проектиране до детайла. "Такава свързаност има в НДК, най-вече преди ремонта", обясни арх.Кълова. Вторият критерий е "Емблематичност", доколко обектът е представителен за съответния стил, а третият е "Синтез" между архитектура и изкуство, за който ярък представител е сградата на театър "София", посочи тя.

    Собственици на имоти от списъка са изненадани

    В късия списък са включени няколко жилищни сгради. Ако получат статут на НКЦ, те ще се сдобият и с конкретни режими за опазване - напр. позволено ли е остъкляване на балконите или надстрояване на покрива. Частните собственици в пететажна сграда на ул. "Солунска" 37 не знаеха, че е "номинирана". Тя е построена през 1953 г. за жилища на редови служители на тогавашното Министерство на строителството.

    "Строена е с много бетон и изключително скъпо - отвън с помпозни колони, с широки стълбища, а самите апартаменти са кутийки, където в началото са живеели заедно по няколко семейства", критична е домоуправителят Мария Ненова, която е юрист. Обитателите сега са възрастни, повечето с ниски пенсии и едва си плащали за таксата за чистене на стълбището. "Ще събираме пари за поправяне на покрива. Сега разбирам, че сградата може да получи статут (на НКЦ), но в това ще има повече минуси, отколкото плюсове и мисля, че съседите не биха били съгласни", предполага тя.

    Изгодата за ж.к. "Яворов" е в опазването на зелените площи

    Ж.к. "Яворов" е в списъка като пример за комплексно жилищно застрояване от епохата на модернизма - свободно стоящи обеми в зелена среда, обясни архитект Василева. Пряката изгода за живеещите там ще е, че няма да плащат данък сгради, ако не ползват имота си за търговски цели. По-важното е, че статутът на Групова недвижима културна ценност ще е гаранция, че междублоковите пространства няма да се застроят. Същото ще важи и за ж.к. "Заимов" и "Зона Б-5". Този проблем е сериозен в панелните комплекси като "Младост" и "Люлин", но те не са разпознати като архитектурни образци на епохата.

    "В други държави има експериментални изследвания за даване на статут и на панелни комплекси, например в Берлин. Така се защитава цялото устройствено решение и определени параметри - гъстота на застрояването, височина, ширина Това е начин да се спасят междублоковите пространства", коментира Василева.

    Арх. Кълова: Собствениците нямат право да откажат статута

    "Опазването не е само консервиране и капсулиране, а по-скоро търсене на оптимално развитие. За театър "София", например, допуснахме допълнителни обеми, стига да следват логиката на първоначалната концепция, защото сме наясно, че там са нужни нови площи", обясни Кълова. Наложителни са промени в Закона за културното наследство, защото не е толерантен към собствениците и ползвателите и не ги привлича за съмишленици, т.е. освен задължения не се дават права за тях. Те нямат право да откажат, ако държавните органи решат да дадат статут на НКЦ на техен имот, обясни тя.

    Авторите на проекта "Ново архитектурно наследство" са част от Центъра за научни изследвания към УАСГ. Там темата се разгръща и към всички градове и селища в страната. "За нас е важно да покажем многообразието и модернизационния устрем на ХХ век. Тогава са построени много театри, кина, детски градини, културни домове, площади и паркове. Смисълът на този проект е да позволи на нашето поколение да живее в една по-интересна и многообразна среда", разказа за бъдещите проучвания архитект Василева.

    Топлоизолацията на знакови сгради унищожава фасадите им

    По темата потърсихме и директорът на НИНКН арх. Петър Петров. Ето какво коментира той.

    Как оценявате начинанието да се даде статут на НКЦ на съвременни сгради?

    - Това е инициатива на "Софияплан". Образците на архитектурата от най-новата история на България трябва да бъдат обект на защита, за да не се унищожават художествени и декоративни елементи на фасадите и то на значими сгради. Сега те биват обличани с топлоизолационни материали. Това трябва да се постави в законова рамка, защото главните архитекти на градовете, включително и на София, нямат инструменти да забранят или откажат подобна намеса. Законът за енергийната ефективност императивно изисква сградите да бъдат със съответните показатели и това може да се промени не с общински наредби и подзаконови актове, а през Закона за културното наследство, който има приоритет над останалите (закони), включително и над този за енергийна ефективност.

    Приемате ли критериите, по които е изготвен списъкът?

    - Имаме колебание в критериите за подбор на тези сгради. Те трябва да са поставени на научна основа, за да се избегнат емоциите от близкото минало и да има безпристрастност. Тя се постига във времеви период от 40-50 години, който е необходим за да бъдат реално оценени сградите. На първо време в консенсус с Камарата на архитектите и Съюза на архитектите да се търси законова форма да се наложи мораториум върху намесата в архитектурните и художествени елементи по техните фасади. Всяка нова по-значима сграда в София трябва да бъде пускана в експлоатация с определени правила: императивно да бъдат поставяни режими, които собствениците да съблюдават. Сега виждаме нови, архитектурно добре направени, сгради само 2-3 години по-късно започват да се обезобразяват - сменят се дограми, слагат се климатици, остъкляват се балкони... Самоуправството на много от собствениците трябва да бъде канализирано в някакви рамки. Това ще е превантивна мярка, която след 30 години ще даде своя резултат.

    Списък на образци на архитектурата, предложени за недвижима културна ценност:

    1. Резиденция "Бояна" с прилежащ парк и правителствен хотел (Дом 2) и Домове 6, 7 и 8

     

    2. Хотел "Витоша-Ню Отани"/ "Кемпински"/ "Маринела"

     

    3. Театър "София"

     

    4. Резиденция "Банкя" (бивш Правителствен балнеосанаториум)

     

    5. НДК

     

    6. Жк "Зона Б-5"

     

    7. Покрита тенис зала "София"

     

    8. Зала "Фестивална"

     

    9. Жк "Яворов"

     

    10. Жк "Владимир Заимов"

     

    11. Ларгото заедно със сградите на Министерския съвет, президентството, ЦУМ и хотел "Балкан"

     

    12. Зала "Универсиада"

     

    13. Терасовидни жилищни блокове в жк "Мотописта"

     

    14. Дом на съветската наука и култура на ул. "Шипка"

     

    15. Приемна сграда и музей към Боянската църква

     

    16. Световен търговски център "Интерпред"

     

    17. 122 училище "Николай Лилиев"

     

    18. Министерство на външните работи

     

    19. Жилищна кооперация на ул. "Кораб планина"

     

    20. 192-а ДГ "Лозичка"

     

    21. Кооперативни апартаментни сгради на ул. "Солунска" 37 и 41

     

    22. Хотел "Родина".

    Източник: 
    в. Дневник

    Други новини

    Новини

    За НСНИ

    НAЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ обединява брокери и агенти за недвижими имоти, които искат да упражняват по легален и професионален начин своята професия. НСНИ представлява техните интереси пред обществото, институциите, потребителите и бранша.

    Свържете се с нас

    Виж на картата